Днес харесвам. . . :: Митът за Венера

Венера е втората планета в Слънчевата система и не се отдалечава от Слънцето, следва го след залеза му и други го предхожда преди неговия изгрев. Древните гърци и римляните дълго време са убедени и твърдо вярват, че това са две различни планети и затова вечерната звезда наричат Esperos , а сутрешната Eosforos. Питагор пръв доказва, че става дума за една и съща планета, която впоследствие носи името Fosforos, което в превод от ст. гр. Означава “Донасяща светлината”. Луцифер е латинското наименование, отговарящо на ст.гр. Fosforos. На вечерната планета отговаря наименованието Vosperus. По нашите земи също дълго време битува схващането за две отделни планети, познати ни като Вечерница и Зорница. Древните гърци възприемат тази планета като “Планетата на Хера”, Богинята – пазителка на влюбените. Впоследствие започват да я свързват с Богинята на любовта Афродита. В римския пантеон тази богиня носи името Венера. Седем века преди раждането на Христос, Хезиот създава своята поема Теогония, в която разказва за произхода на боговете. От нея разбираме, че Афродита /ст.гр. afros, означава морска пяна/ се ражда от морската пяна, след като синът на Уран – Зевс го изненадва в момент, в който иска да оплоди Земята, отрязва гениталите му и ги хвърля в морето. Така на бял свят се появява най-красивата богиня. Според Хезиот тя изплува гола върху мидена черупка от крайбрежните води на остров Кипър. У Омир например богинята се ражда от любовта между Зевс и Гиона. Но нека се върнем на разказа, оставен ни от Хезиот. И така, след като излиза на брега прекрасната девойка е посрещната от Хорите – дърщери на богинята, отговаряща за реда между половете Темис. Те я обличат в пищни одежди, покланят й се и я коронясват. Така прекрасната девойка е отведена при останалите богове.

След време Бог Зевс я дава за жена на бог Хефес – богът ковач в гръцкия пантеон. Тя изневерява на грозния си, но сръчен и гениален съпруг с Арес. От тяхната любов се ражда Хармония. За техни деца се считат и Фобос и Деймос , съответно “Ужас” и “Страх”, а също така Ерос и Антерос “Любов” и “Споделена любов”. След като разбира за нейната изневяра бог Хефест веднага скроява пъклен план за да отмъсти на двамата влюбени. Вече споменахме за неговата дарба на изкусен ковач. Един ден той изчуква верига тънка и невидима като паяжина, и покрива с нея любовното ложе на съпругата си, след което се преструва, че заминава за о. Лемнос. Арес, разбирайки, че неговата любима е сама и го чака веднага се отправя към нея и в момента, в който нежно полага тялото й върху леглото и ляга до нея, веригите на Хефес се увиват около тях и двамата не могат дори да помръднат. Тогава ревнивият съпруг извиква всички богове за да ги укорят и те, след като виждат творението на Хефес избухват в смях, и започват да се подиграват на двамата любовници. Посейдон съветва Хефес да изпепели прелюбодейците, на което Богът ковач не се съгласява. Арес успява да избяга и отива в земята на траките, а Афродита се завръща в своя храм на остров Кипър. Важна е историята за Парис, която също е свързана с Афродита. Парис е вторият сина на цар Приям и на царицата Хекуба. Един ден Парис е извикан на състезанието по красота между богините Хера ,Атина и Афродита за да отреди , коя е най-красива. Той разбира се избира Афродита, защото в замяна тя му обещава Хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Минелай. В тези времена Елена е считана за най-красивата жена на света. Парис отплава за Спарта и успява да открадне Хубавата Елена, която по желание на Афродита се влюбва безпаметно в него и по последва до Троя. Вследствие на което избухва десетгодишната троянска война, довела до разрушаването на града. По време на войната Парис не изпъква със смелост. В двубоя му с Минелай богинята Афродита го спасява като го обвива в гъст бял облак. Споменава се също, че Парис убива Ахил, а после сам загива от отровната стрела на Филоктет. Афродита е любимка на боговете, обичана е и от смъртните. Освен децата, които ражда на Арес, има и друг син - Еней от героя Анхис, любовница е и на красивия Адонис. Богинята има силно влияние сред богове. Наричана е още Pandemia / Любовта на Земята/ и Urania, Anselmia, Scodia, поради “морския” си произход. Покровителка е на мореплавателите, които дават следните епитети: Euclodia и Pompia.

Свещените й животни:
лебед, гълъб, заек, костенурка и морска мида.

Свещени й растения:
мирта, роза, ябълка, дюля и мак.