Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2010 21:03 - ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ ПОЕТ... !!!
Автор: aziti Категория: Забавление   
Прочетен: 1735 Коментари: 2 Гласове:
16

Последна промяна: 03.12.2011 20:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Роден на 14 август 1945
в с.Крапец, България






КЪПАНЕ НА САМОДИВА



Жена премина под дървото
и на брега захвърли тежката си дреха.
Засветиха гърдите остри
от жълтата библейска жега.

Като върба изви горещото си тяло
и подир миг изчезнаха в реката
косите й от троскот и омара,
нозете й от злато.

На пръсти в пясъка нагазих
и разтреперан спрях в къпините.
Почаках... Ала тя не се показа.
Дали не се укри завинаги!

"Несправедливо е, животе мой - извиках -
да ми отнемаш хубавите мигове.
Ще я погледам само - без да види никой.
Върни ми я. Несправедливо е..."

Поисках още да извикам
и към реката, дето всичко меле.
Но моят вик едва достигна
до края на слънчасалото село.

Изтичах към брега и на тревата
намерих гребена й - кост от мрена.
А там, където дрехите лежаха
въздишаше едно листо червено.


БОРИС ХРИСТОВ



* * * * * * *



МОЛИТВА



Мъглата като балтон е провесила празни ръкави -
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се - никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.

Дай на бедняка спокойствие - до обяд да подреме,
пари на глупака - да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;

покани на вечеря поета - напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;

избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;

дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака...
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, господи, нозете на моята майка.


БОРИС ХРИСТОВ


* * * * * * *


ЗНАК ОТ НЕБЕТО



Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на господ.

Докато светеше още в студеното пладне
челото му и димеше полека душата,
аз го взех на ръце - като агне,
и гласът ми потече сам в тишината:

"Кажи ми, Исусе, ти, който остави
юдейското стадо на хълма да плаче
и пусна след злия разбойник Варава
в рая да влизат деца и палачи,

защо от калта до небето разпъваш
човека и в звездния огън го пържиш,
а добрата вдовица земя си превърнал
в огромна сушилня за сълзи!..

Аз не съм ясновидец, но чувам
с ушите на моята българска кожа
тръбата на страшния съд да надуваш
и да опира в костта острието на ножа.

Кажи ми защо като фокусник криеш
в джоба прокъсан на тъмната бездна
ръката, която се готви да стрие
кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."

Но господ погледна с окото си влажно
към хълма, където светеше кръста...
И докато мислеше какво да ми каже,
изтече на капки мужду моите пръсти.


БОРИС ХРИСТОВ


* * * * * * * 

ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ ОЩЕ ДЪЛГИ ГОДИНИ :):):)








image



Тагове:   мигове,   нощ,


Гласувай:
16



1. magnoliya - ЧЕСТИТО И ОТ МЕН !
14.08.2010 23:22
Много хубави стихове!
цитирай
2. razkazvachka - Хубави стихове - интересни образи!
15.08.2010 01:22
:))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aziti
Категория: Забавление
Прочетен: 468803
Постинги: 207
Коментари: 266
Гласове: 1667
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930