Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2012 12:01 - ...ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ - ТРАДИЦИИТЕ /2-ра част/
Автор: aziti Категория: Забавление   
Прочетен: 1485 Коментари: 0 Гласове:
3



НАРОДНИТЕ ТРАДИЦИИ И НАЙ - ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРИТЕ


Сава Костова - етнограф

/2-ра част/

За етнографската наука е известно, че най-компактното население свързано с древните българи е етнографската група “капанци” от районите на Разград , Шумен, Търговище, райони в непосредствена близост до старите български столици Плиска и Преслав.
По старобългарския календар Нова година започва с Водолея, но не днешния, а този при създаването на техния календар, ІІІ хилядолетие пр. н. е., на 22 декември при слънчевото равноденствие. Българите са изчислявали така, че един ден остава без да се включва в месеците и го наричат “Единажден” или “Игнажден, а някъде народът го нарича “Ден на новото слънце”. Той се празнува почти във всички райони в етническите граници на страната. Това е най-старата наша Нова година. Този ден е посветен на бога Ра, на него се коли петел. Петелът се свързва със Слънцето – има много вярвания в народния фолклор, които доказват това. Днес в обреда на Игнажден е останало да се свързва с домашните птици и гадания по искрите на бъдника в огъня, гадания за плодородие. С въвеждането на Григорианския календар, който не е по-точен от българския, се променя датата на новата година, и коленето на петела за курбан се запазва като традиция, но на новата дата. Запазва се също и поставянето на бъдника в огъня срещу Новата година. По-късно се въвежда пренасянето на курбан и свинята. Тези курбани са запазени и до днес. Това е един от най старите и големи празници, свързани с върховния бог на прабългарите Тангра-бога на Слънцето (Новото Слънце, което идва след полунощ, според поверията на нашия народ, за разлика от турския лунен календар), чието идване се предизвестява най напред от петела. Християнската религия го свързва с най-големия свой празник не раждането на новото Слънце, а с раждането на своя бог Христос или Коледа. И до днес по традиция слънцето се изобразява по църкви, икони, домове и сгради.
Новата година у нас е характерна с традиционната практика ”сурваки” разпространена по етническите граници на България. Групи от малки деца или младежи с клончета от дрян или леска обикалят след полунощ домовете и сурвакат като пожелават здраве, любов, женитба, пълни хамбари, кесии със злато и др. За през годината. Стопаните ги даряват с “колачета” (кръгли гевречета) и др. Продукти. Това, което е най-близко до древния обичай ни го казват капанците, някои райони на северна България, Ямболско и др. Там сурвакарите “мяукат”. Мяукането е характерно за празника на шумерската богиня Бау – богинята на небето, и египетската богиня Баст – богиня на плодородието и любовта. Тази богиня се изобразява с котешка глава. Достигналия отглас у нас от древния обичай не ни ли подсказва, че обреда свързва бога Ра и с някаква богиня на плодородието и любовта сурва? Най-напред слънцето огрява Япония. Тяхната богиня на слънцето се е казвала Сувра. Капанците наричат “суврена възглавница” т. е. любовна възглавница. Тя представлява особена тъкан на тъмен фон с два цветни ромбоида и по-малки в тях, на която обезателно трябва да легнат младоженците. Тази възглавница е разпространена и в други райони на страната. Информаторка от село Лозница (Капанския район в Разградско), която разпитвахме с проф. Мария Велева – етнограф, ни каза: “У нас ние имаме такава народна дума – Сувря – т. е. любов: “Младите се суврят”. Суврена възглавница имат и чувашите.
Славяните свързват Нова година също с плодородието и с любовта. За това говори обредната практика на Нова година – “Ладуване”, гадание за женитба на девойките с напеви, свързано с тяхната богиня на любовта Лада. За славянските народни традиции и обичаи у нас е необходимо друго специално посветено изследване.
Друг много важен календарен пролетен празник е Гергьовден на 06.05., който у нас се празнува от всички етнически групи. Празникът е посветен на раждащата се и вече избуяла природа. Тук освен курбан агне, празникът е свързан с редица други традиционни народни практики. Сред капанците и в други района в страната разпространена е традицията за правене от кал и погребване (а някъде изваждане от гроба и хвърляне в реката) малка гола мъжка фигурка наречена “Герман”. А може би и оттам идва и името Гергьовден. Тя се погребва и оплаква. Това е много древен обичай в Шумер и Асирия, и там се оплаква от оплаквачки. Обичаят там е свързан с есенното погребване и пролетното раждане на природата. Този пролетен обичай е съпътстван с големи тържества и веселия. На Гергьовден у нас се изпълняват и други обреди – гадания за женитба, люлки, обхождане на нивите с кон, миене с роса за здраве, окичване с бук или коприва и др., някои от които са запазени и до днес. Всички те са за измолване от боговете на здраве и плодородие.
Отивайки в Бритиш музеум в Лондон, в залата на Шумерската култура от ІІІ хилядолетие пр. н. е., виждайки възстановената скулптора на Шумерската царица Шубад от гр. Ур, окичена от златни листа на бук, аз се стъписах. Нали бук не расте в Шумер?. Та нали в моето родно село в община Севлиево на Гергьовден и до днес се окичват порти, къщи и хора само с бук от незапомнени времена до днес за да са здрави и избуяват като бука. Нали моята баба наричаше високата шапка на своя Боженски сокай “Бука”? Нали ние наричаме шума падналите листа от дърветата? Нали имаме местност “Шумата”, гр. Шумен, народна дреха “шуба” и т. н. Тези мисли въвряха в мен една след друга и аз стоях пред тази Шумерска царица – исках още нещо да ми каже, още нещо да разбера. Нима и в моята кръв има следа и от нея? Тези шумери, оставили най-старата култура в света, създатели на слънчевия календар, писменост и записали най-важни събития от своя живот, големите астрономи, архитекти, строители, създатели на каналното напояване, на седемтонната музикална гама, големите майстори на златни накити и съдове и др. Нима и нашия Именник на българските царе е едно продължение без прекъсване на списъка на техните царе, започващ от началото на ІІІ хилядолетие пр. Н. е. и достигнал до цар Новохудоносор. Стоях като замаяна, всичко минаваше през моето съзнание като поток пред тази първа моя среща с тази огромна, най-древна култура в света. Излизам от музея и продължавам да мисля в тази насока. Ние наричаме мама. Та нали Шумерската богиня Мама е създателка на хората! Кои са народите, които зоват майката – най-святото и трудно изменящо се име “Ма-ма”? Турците наричат Ану, гърците Ана и т. н. Колко европейски народи зовът на майката с името на шумерската богиня създателка на хората, Ма-ма? При победа ние викаме Ура! Знаем ли, че това е името на шумерския бог Ураш – бога на земеделието. Войните в древността (а и сега) са се водили за земя и при победа е помагал бога на земеделието Ураш. Оттам нашия народ казва “уръ” за оран, “урожай” и др. Колко народи имат тези наименования? В този ред на мисли имаме и село в Бургаско, което се казва Ур-гури – в превод означава учители от Ур, което се родее със села от варненско. Може да се погледне и в личните имена Мара, Севт, Рада, Ра-ди, Пандо, Куро и мн. др. Да обърнем поглед и в магиите, заклинанията, които и до днес се практикуват от нашия народ, толкова характерни за древните шумери. Но не отидохме ли много далече в своите мисли? Не зададохме ли много и разностранни задачи на българските археолози, етнографи и историци.
Да продължим със семейните обичаи, които са може би най-консервативните. Етнографските проучвания на капанците отбелязват, че капанската булка се облича обезателно в традиционно булчинско облекло – червена рокля без колан с клинове, а ако е изма – с червен забун, и червено було. На главата си поставя венец и диадема от разноцветни мъниста. Археолозите доказват, че шумерските девойки носят за учудване (вълнени) туники и диадеми и нанизи от разноцветни мъниста. На жените от висшето общество диадемите са с инкрустрации от лазурит, ахат, злато и др. Диадемата е характерна у нас не само за капанските жени и девойки, но и за много райони от страната. Пищни, позлатени, широки диадеми има и жените от средния Балкан, инкрустирани с разноцветни камъчета, идентични с тези но коптите от Египет. В капанския обичай няма сватбено ябълково дръвче. Но откъде да го има, може би той води началото си оттам, където не растат такива дървета. Тук археолози, етнографи и историци могат да правят още много аналогии и да разравят затрупаните пътеки, които отвеждат чрез прабългарския календар – Именника на българските царе – далеч в Шумер, Масопотамия и Египет и търсят там нашите най-древни корени.
Много са аналозите и в погребалния обичай. Характерно е вярването, че умрелия преминава реката и отива в идния свят, затова му се дава пара в ръката за да плати на лодкаря – запазен и до днес в много райони на страната. Смятаме, че този обред идва от Египет. При капанският стар обичай на мъртвия се поставят две ризи – едната е без да се ушива и отвора и се прави чрез изгаряне. Мъртвият се поставя в ковчег и се откарва до гроба с шейна, карана от волове или биволи. В Шумер обикновените мъртви се поставят също в ковчези, плетени от ракита или от кал. В гроба се поставят и някои битови предмети. Шумерската царица от Ур, Шубад, също е откарана до гроба с шейна с плазове, теглена от биволи. В куполната и гробница е поставена на носилка, окичена с много златни и сребърни накити, пищна златна диадема , венец от златни букови листа, много златни и сребърни съдове и златна чаша до устата. Подобно със златни диадеми с мъниста, червени туники и чаша в ръка до устата е погребана и цялата нейна прислуга. Вярвало се е, че всичко това ще трябва в задгробния живот. Много страни от този погребален обичай са запазени и у нас. Често у нас за мъртвеца се казва: “Изпи горчивата си чаша”. И само това ли е? У нас и до днес първите погребални символи са: дървен кръст, дървена пирамида (ясно от къде идва тя), дървени къщички, които се смятат, че са обичай останал от славяните. Много от възпоменателните паметници у нас също са във вид на пирамиди.
Древните българи са били в непосредствен досег или сами са творили най-древните епопеи “Гилгамеш” и “Махабхарата” (Голямото сказание за Бхарата), която някои учени смятат, че е посветена на българите, която третира и темата., че при братоубийствените войни никой не е победител. По-късно, българите заедно с племената по нашите земи, създадоха този огромен епос за Крали Марко и хилядите народни песни, балади и др., записани и съхранени у нас в Българската академия на науките.
Отивайки в Сирия от Националния исторически музей в Дамаск ме заведоха на изток в района на Малюля, където живеят арамеите. Каза ми се, че те говорят езика, който се е говорил по време на Христос. Посетихме един много стар християнски манастир на едно възвишение при Малюля. Пуснаха ни грамофонна плоча с първото църковно песнопение по време на Христос. С голямо учудване аз възкликнах: “Нима това е българската народна песен?” Отговори ми се, че много българи, които идват тук казват същото. Нима още тогава, че и до днес българската народна песен от страната на Орфей е имала такава висока цена като най-съвършено музикално изкуство и от песнопение за Христос днес тя звучи в Космоса.
Минавайки по музеите в Сирия мажех да констатирам, че материалната култура на Тракия е толкова близка с тази от някои техни райони, като орнаменти, тъкани, костюми, оръдия на народната техника, накити и др., че някой път можеш да ги объркаш. През възраждането в Сирия са рисували много наши зографи в църкви, манастири, икони и др. Арабите остро реагират, когато някои елементи от нашата народна култура, които са много близки с тези от тяхната, наричаме турски. Те най-добре знаят произхода на тяхната народна култура.
Но нека да обърнем внимание и на обратната връзка. Най-старото обработено злато в света е в България от големия Варненски некропол от края на ІV хилядолетие пр. Н. е. В тази най-ранна епоха в нашите райони са били най-добрите майстори, които са обработвали златото и са правели тежки гривни, амулети от златна ламарина предимно във формата на бик, които се поставят на гърдите на погребания. В България са били и големите златоносни реки. И съвсем наскоро в началото на ІІІ хилядолетие пр. Н. е. се появяват изведнъж големите майстори на златни накити, чаши, диадеми, съдове и др. В Шумер, където няма злато, и то с много разпространен амулет – бик, който се поставя на арфи, обици, диадеми и др. Наравно с буковите листа. А може би е носен и като амулет? Учените определят, че шумерите произхождат от планински райони. Но нали шумерите твърдят писмено, че са дошли от изток през море! Питаме, кое е това море? А може по реката Тигър с лодки. Та нали на техните съвременни лодки се намериха сребърни образци в гроба на цар Абар-ги от гр. Ур – (столица на шумерите) от ІІІ хилядолетие пр. н. е.
Можем още да продължим да се ровим в дълбоката древност и да намираме още много ценни зрънца скрити в народната памет, бит, култура и духовност и да доказваме нашите древни корени. Те ще продължат да ни убеждават, че не само в горепосочените, но и в редица други страни, в материалната и духовна култура на нашият народ връзката с тази най-древна култура на Месопотамия е била непрекъсната.
И нека днес Западна Европа, с която ще се обединяваме, знае, че тя не трябва да ни оценява, виждайки само материалната страна. България в нейните етнически граници и българите са носители на доказан висок интелект, творили хилядолетна, древна най-висока материална и духовна култура. Днес районът на Балканите е големият културен резерват и гордост за Европа. Най-висока цена днес и в бъдеще се дава и ще се дава за културните ценности, за които сега и в бъдеще Европа трябва да има своята най-голяма грижа, а не да се разрушават чрез подклаждане на междуособици и войни.

"Като не щеш мира - на ти секира!" кан Крум


край на статията



Гласувай:
3
0



1. bven - "Като не щеш мира - на ти секира!" кан Крум
14.02.2012 23:03
Честит празник!
Поздрави за прекрасния постинг, повдигащ отново въпросите за ролята на българите в световната история! Нека първо ние да повярваме тази истина, а после - другите.
Весел празник , Азити и до нови срещи!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aziti
Категория: Забавление
Прочетен: 208598
Постинги: 207
Коментари: 266
Гласове: 1659
Архив
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031