Днес харесвам. . . :: ЕТНО КАЛЕНДАР

Името на първия месец в годината идва от латинската дума „януариус", т. е. месец на бог Янус. В представите на древните римляни той бил бог на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край.

Старо поверие разказва как митичният герой и пръв цар на Лациум - Янус, приел дружелюбно изгонения от небето бог на земеделието Сатурн. За благодарност Сатурн научил на земеделие жителите на Лациум, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. Оттук произхожда и изразът „двуликият Янус", а януари е изобразяван като човек, с две лица - едното гледа в миналата, а другото - в бъдещата година.

В народната традиция януари е известен още със старото славянско име Голям сечко, тъй като големият студ "сече" всякаква земеделска дейност. През този месец не се работи на полето, в нивите, градините и лозята. Това е време за почивка и веселие, наситено с толкова много празници, които превръщат Голям сечко в един от най-обичаните масеци.

1 ЯНУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ , архиепископ на Кесария Кападокийска

Днес църквата почита свети Василий Кесарийски, отдал целия си живот в служба на христовата вяра и благотворителност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път.

Днес се отбелязва и Обрезание Господне.

Именден празнуват Васил, Василка,Василена, Весела, Веселина.

Първият ден от Новата година в българския народен календар е известен като
ВАСИЛЬОВДЕН

Наричат го ще Сурвак. Той има езически корени и бележи края на коледните празници, когато по традиция се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После тя завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.

В някои селища на страната след вечерята стопанката събира късметите и ги хвърля в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка „ цъфне” – човекът ще е здрав и пъргав през годината. В други краища се прави „сурване” на трапезата, като дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, за да е берекетлия годината. На тази вечер се гадае за здраве и дълголетие.

Най-красивият момент в деня на Сурвак е обичаят сурвакане. Веднага след полунощ, или около разсъмване тръгват сурвакари - момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:

Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на нива,
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина до амина!

След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие на домакините. На тръгване стапанката на къщата ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.

В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.

В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са” добри познати” на местното население. В този ден жените приготвят качамак от овесено брашно, който раздават на всички в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари винаги изричат клетвените думи: „Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката.”

Нагоре