Искам да живея дълго,
както ми е по съдба,
за да се любувам искрено
на красивата земя,

да пътувам като фея
в неизбродени страни,
искам още да живея,
назад са мойте старини.

С помощта на дядо Боже
да написвам стих след стих,
ще го моля, ако може,
до стоте да ме КРЕПИ.

Дарбата ми е от него,
малък космос във света,
да е радост, да е вечност,
да е само красота!


И във нея да се къпем
хората, родени тук,
има време да открием
друга планета, образ, звук.


Земята, твоята идея,
дядо Боже, запази,
искам дълго да живея,
над стоте ме задържи!

16 януари 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Много ведра и позитивна творба!
Хубав ден!
Литатру

И на теб така! Да се радваме на живота! Въпреки всичко.

Да бъде!
Но ще бъде със сигурност ако по-често ходите по planinitenabulgaria и по-рядко отговаряте на нападките на тези, които Ви недолюбват.
Имам и предложение: Започнете с планините в Западните покрайнини, те са съвсем близо до София. Там красотата е както я е създал Бог, на много миста липсва изобщо чавешката намеса.

Да бъде!

Нека се сбъднат светлите мисли в тази молба - за доброто и истинското Вселената чува и откликва веднага...Особено когато е за доброто на хората и планетата ни!
Поздрави!

Дай Боже! Амин.

А също и да продължаваш да пишеш! От сърце ти го пожелавам.

дай Боже същото и на теб.